Професор Х, от университета Y е ерудиран човек. За своите 30 години стаж той е натрупал много опит като преподавател. Зад гърба си има 8 учебника, десетки разработки, трудове и анализи в икономическата сфера.

Професор Х е висок, русоляв мъж, с осанка на военен, въпреки възрастта си. Видимо интелигентен и начетен, широко уважаван сред академичните среди специалист.

Професор Х изнася лекции пред колеги преподаватели, практици и теоретици. Участва на събрания, конференции и публични лекции. От онези, на които всеки е с костюм и червена папка.

След всяко подобно събитие той е поздравяван от колегите си. В продължение на 5 минути се изреждат няколко от онези чичковци с папките, за да му споделят, че наистина са разбрали неговите теоретични постановки и че в един съвършен пазар (какъвто никой не е виждал), на практика тези постановки биха имали успех.

Професор Х обаче има един проблем, за който дори не подозира. В очите на своите студенти той е надменен, превзет чичко, на моменти комично неразбираем и безинтересн. Без да го мразят, той им е скучен и далечен от реалностите субект. С две думи, неговите възпитаници изпитват неутрални усещания по негов адрес.

Нещо куца.

Сет Годин е маркетолог, практик, блогър. В своя блог г-н Годин пише кратки съдържателни статии. Темата е бизнес, маркетинг и предприемачество, а читателите - стотици хиляди от цял свят.

Сет Годин е средно-висок, почти нисък мъж, отдавна надхвърлил 50-тте. Носи жълти диоптрични очила, а темето му е винаги изящно лъснато. На моменти се замисляш, дали не е от пластмаса.

Сет Годин има усмивка, която е способна да породи емоции, на ръба между умиление и истеричен смях.

Сет Годин е изключително интелигентен и начетен мъж. Роден е в Ню Йорк. Завършва в университета Тъфтис в Самървил, профил компютърни науки и философия. Следва MBA от Станфорд.

Сред колегите си той е смятан за много ерудиран и вещ специалист в бизнеса. Участва на мероприятия, на които публично представя своите възгледи за бизнеса сега и бизнеса занапред.

Много хора, които са имали досег до него, го определят като един от безспорните лидери на нашето време.

На пръв поглед Професор Х и Сет Годин имат много подобни съдби. И двамата са уважавани и ценени в средата, в която практикуват. И двамата са с широк теоретичен и практически опит. Но единият има стотици хиляди последователи, смятан е за лидер и визионер от много (дори незапознати с бранша, в който практикува) хора, докато другия не може да привлече вниманието на шепа позаспали младежи.

Нещо куца.

След смъртта на Нелсън Мандела много хора се втурнаха в анализиране на неговото дело. Така и аз. Интересно е как забелязваме героите на нашето време, едва когато за тях времето е свършило. Но това е въпрос на други разсъждения.

Ровейки се из събраните оттук-оттам писания за Мандела, попаднах на една много интересна негова мисъл. Мисъл, която няма да забравя.

Ако говориш на един човек на език, който той разбира, посланието достига до ума му. Ако му говориш на неговия собствен език, посланието достига до сърцето му.

Ето какво куца.

Когато Професор Х влезе в аудитория Z, той започва да говори с термини, формули и теореми. За него има съвършена конкуренция, има крива на пазарното предлагане, има метод на критичната точка на ценообразуване.

Комуникацията на Професора е на силно теоретизиран език. На висок стил, който може би не е труден за разбиране. Но не е онзи език, който достига сърцето ти.

Когато Сет Годин напише пост от 5 реда в блога си, споделянията в социалните мрежи растат със скорост, с която малко блогъри могат да се похвалят.

Мандела е бил прав - магията е в езика. Сет Годин разказва истории. Професор Х говори абстрактно. Сет Годин забавлява публиката си. Професор Х говори сухо и скучно. Сет Годин има последователи. Професор Х има заспали студенти.

Изовд.

Можеш да кажеш и най-ценното на този свят толкова нескопосано, че никой да не ти обърне внимание. Но ако го разкажеш с история, която да грабне съзнанието на хората отсреща, ти си истински водач.

По-интересното е, че го прочетох не тук, а в сайта днес, значи правилно са го селектирали.
В случая обаче не е виновен Професор Х, а цялата ни образователна система от време оно. Защото, ако той предподава като Сет Годин ще го сметнат едва ли не за палячо. Българските учебници и без това са написани отвратително с цел нищо да не им се разбира, за да се смятат преподавателите за много умни.
Писала съм на тази тема. Мога да направя сравнение с американски или немски учебници, по които съм учила - в тях всичко е обяснено подробно и изчерпателно, белким го разбере студенцията, а нашите са отврат. Затова хората вървят напред, а ние назад или на едно място в най-добрия случай.
Когато учех втората си магистратура на немски и имах изпит по Счетоводство, синът ми беше 3 клас и му казах: "Моят учебник по счетоводство на немски е по-разбираем от твоя учебник по български" и това си беше вярно.
Колкото до преподаването - немските професори, които ми преподаваха по Микро-, Макроикономика и Международни отношения бяха страхотни предподаватели, подобно на Сет Годин, държаха аудиторията винаги нащрек, беше интересно и никой не е дремал. :)
Дъъълга тема...
Успех в науките! :)

Благодаря ти за коментара и оценката. Има много истина в това, което си изписала. Разликата между нашата система на образование и тази в по-модерните и напреднали държави е много осезаема. Със статията си се опитах да обърна внимание не само на това, но и на тоталното неразбиране на процеса на комуникация при хората. Много си мислят, че онзи отсреща е длъжен да слуша. Но в действителност, комуникацията е преди всичко "битка" за внимание. Ако я спечелиш - можеш да предадеш своето съобщение много по-лесно; да достигнеш сърцето, не просто съзнанието. Благодаря ти за коментара! :) Поздрави, Боби.

Според мен проблемът е характерен за цялата Западна цивилизация. Не става дума просто за образователна система, а за поставянето на научното знание като върховен авторитет. Никъде не ни учат как да се държим с хората; не се смята за важно човек да познава себе си, да надниква в собствената си душа. Важно е да се трупат знания и да се издигаш в "йерархията".
Може да се каже, че Годин има знания, но и знае как да комуникира, или поне така изглежда от Вашия материал. От друга страна, един учен не може винаги да използва ежедневен език, също както хирургът не казва "ножче", а "скалпел". Важно е една област на знанието да има своя език. Проблемът е, когато специалистът в тази област не може да "превежда" от този език. Това се случва много често днес в академичните среди...

Безспорно съм съгласен с Вас. Винаги чакам с нетърпение моменти, в които мога да подчертая на място, че най-умни са онези, които са преминали през пътя на познанието и са успели да разберат сложнотията на научната материя, но в последствие са могли да я опростят. Да я намерят точните думи, че и обикновения, непросветения и незнаещият да бъде пленен. Не е ли това задължението на един учител - да те "запали" по науката? :)